15-ти октомври, 2014

Ти влезна тихо без да кажеш нищо.

Влезна и стаята огря.

Коси руси, очи зелени.

Стоях с гръб към теб,

когато усетих топлината на твоето присъствие.

Като лястовица, кацнала на жицата,

ти долетя в стаята и я озари.

Говореше тихо и спокойно.

Говореше с тънък и сладък акцент.

За миг се обърнах и останах без дъх.

Откъде си? Коя си ти? Как се казваш?

В този миг всякаш сърцето ми бе спряло за миг.

Гледах те аз втрещено, всякаш бях станал статуя.

Коси руси, очи зелени.

Усмивката ти ослепяваше.

Лицето ти бе бяло като снега.

Дали не сънувах? Дали не бях някъде другаде в този момент?

Като блян, стоях и не вярвах, че

човек може да е толкова красив.

Коси руси, очи зелени.

Стъпваше меко и уверено.

Бавно дойде при мен и се усмихна.

Протегнах срамежливо аз ръка и се усмихнах.

Исках този момент да продължи.

Сърцето ми затуптя лудо.

С усмивка широка,

ти каза името си.

Здравей, Елън.

Здравей, довиждане.