На Ема

13.06.2006 г., 23:06 ч.

Поезия

688 0 1

Ти вечен вододел си
между живота и смъртта.
Без тебе аз пропадам,
а с теб съкровище - летя!
Пак на крилете се понасям,
на безграничната любов.
В милиони гласове се вслушвам,
с цел да чуя твоя зов.
Чрез него ти ще ме повикаш,
със който ти ще ми простиш,
"обичам те" ще ми признаеш,
с любов света ще украсиш! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

На Ема

Искате да прочетете повече?

Предложения