Ти вечен вододел си
между живота и смъртта.
Без тебе аз пропадам,
а с теб съкровище - летя!

Пак на крилете се понасям,
на безграничната любов.
В милиони гласове се вслушвам,
с цел да чуя твоя зов.

Чрез него ти ще ме повикаш,
със който ти ще ми простиш,
"обичам те" ще ми признаеш,
с любов света ще украсиш!

Така ли сляп, мила, аз бил съм,
за да не видя досега?
Сякаш сега от сън проглеждам,
за щастие ти тук си - моя мечта!