laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
1.06.2013 г., 11:17 ч.

На емигрантите 

  Поезия » Друга
567 0 5

Какво е да заспиваш под студени,

неласкави и чужди небеса?

Без птиците, тревите ни зелени,

на Струма и Марица без гласа?

 

И да те будят сутрин чужди хора,

със чужда реч да дращят твоя слух?

След работа, премазан от умора,

за радости да бъдеш сляп и глух?

 

Насън да виждаш бащината къща

и крушата, и старата асма.

Жена ти дълго пак да те прегръща,

да чуваш на децата си гласа.

 

А майка ти със кърпа избеляла

да те целува, плахо да шепти:

„Благодаря ти, облаче ле бяло,

че жив и здрав при нас го връщаш ти.”

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми!
  • Поздрави, Нина! Тъжна стихо-картина...
  • Земляче, благодаря ти за шепотното преобръщане на световете ми точно днес...
  • "Какво е да заспиваш под студени,
    неласкави и чужди небеса?"
    Има три основни етапа - носталгия, закоравяване и невъзвръщество. Аз не стигнах до третия.
  • Дано никога не разбера...
    Трогателен стих, Нинка!
Предложения
: ??:??