На емигрантите

Jun 1, 2013, 11:17 AM

Poetry » Other

571 0 5

Какво е да заспиваш под студени,

неласкави и чужди небеса?

Без птиците, тревите ни зелени,

на Струма и Марица без гласа?

И да те будят сутрин чужди хора,

със чужда реч да дращят твоя слух?

След работа, премазан от умора,

за радости да бъдеш сляп и глух?

Насън да виждаш бащината къща

и крушата, и старата асма.

Жена ти дълго пак да те прегръща,

да чуваш на децата си гласа.

А майка ти със кърпа избеляла

да те целува, плахо да шепти:

„Благодаря ти, облаче ле бяло,

че жив и здрав при нас го връщаш ти.”

Please sign in with your account so you can comment and vote.

valia1771 (Ивон)

2013-06-02T20:04:19+03:00

Хареса ми!
MarinTachkov (Марин Тачков)

2013-06-02T19:27:41+03:00

Поздрави, Нина! Тъжна стихо-картина...
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2013-06-01T22:51:03+03:00

Земляче, благодаря ти за шепотното преобръщане на световете ми точно днес...
maistora (Красимир Тенев)

2013-06-01T11:59:50+03:00

"Какво е да заспиваш под студени,
неласкави и чужди небеса?"
Има три основни етапа - носталгия, закоравяване и невъзвръщество. Аз не стигнах до третия.
djudjii (Жанет Велкова)

2013-06-01T11:24:33+03:00

Дано никога не разбера...
Трогателен стих, Нинка!