Какво е да заспиваш под студени,
неласкави и чужди небеса?
Без птиците, тревите ни зелени,
на Струма и Марица без гласа?
И да те будят сутрин чужди хора,
със чужда реч да дращят твоя слух?
След работа, премазан от умора,
за радости да бъдеш сляп и глух?
Насън да виждаш бащината къща
и крушата, и старата асма.
Жена ти дълго пак да те прегръща,
да чуваш на децата си гласа. ...