На Еньовден
Звездите целуват тревите
и бавно сред тях се събличат.
На тайнства безименни, скрити,
с нескриван възторг се обричат.
В морето от билки, зелено,
потапят се нежни звездите.
Луната мълчи примирено,
оставя ги дълго да скитат.
Щастливи светулките мислят,
че те са звезди на земята.
Но тайно във себе си искат
високо да литнат. Местата
да си разменят със звездите.
От тях на финес да се учат,
на тайнства безименни, скрити...
.......................................................
На Еньовден всичко се случва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
