На гарата
На гарата
Дъждът отми горещите сълзи.
Последният вагон се скри във мрака
и само две червени светлини
умираха натам, в далечината.
Две мокри релси – лъскави стрели,
проблясваха самотни в тъмнината.
На пейката, доскоро аз и ти
съм вече сам с дъжда и тишината.
За кратък миг перонът опустя.
За кратък миг гълчавата изчезна.
Стопи се и човешката тълпа
в дълбоката и черна нощна бездна.
Часовникът – съдник неумолим,
безжалостно отмерва часовете.
Минутите отлитат като дим
на времето възседнали крилете.
На устните ми пари и боли
целувката, дарена на раздяла.
И огънят на твоите очи
гори без жал по цялото ми тяло!
Разсъмва се. Перонът оживя
и врявата прогони тишината.
А ти остана нейде там в нощта!
Потъна като призрак в тъмнината!
© Георги Иванов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Прочетох на един дъх до края. Как само си предал тази емоция, страхотно! Поздравления. Гога!
-
Тъжен, но много силен стих, Гога! Картината оживя пред очите ми.... Поздравления!
-
Прекрасни стихове, Георги, поздравления!
-
Гарите носят много специален заряд във въздуха. Толкова щастливи и тъжни очи са видели... Браво, Гога! Хубаво си го написал, хареса ми
-
Прекрасно!
-
Хубав стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
