marisa72 (Мария Мирчева)
24 15
7.03.2018 г., 9:56 ч.

На Гергана 

  Поезия » Друга
622 2 3

Ела след залез, моето момиче, 

когато съм притихнала и уморена.

Да ти разкажа колко много те обичам

и как не мога дъх да си поема.

 

Когато си далече съм ненужна,

след залез само спомени напират.

Звездице моя малка, теменужна

без тебе смисъл в нищо не намирам.

 

© Мария Мирчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??