marisa72 (Мария Мирчева)
24 15
Mar 7, 2018, 9:56 AM

На Гергана 

  Poetry » Other
635 2 3

Ела след залез, моето момиче, 

когато съм притихнала и уморена.

Да ти разкажа колко много те обичам

и как не мога дъх да си поема.

 

Когато си далече съм ненужна,

след залез само спомени напират.

Звездице моя малка, теменужна

без тебе смисъл в нищо не намирам.

 

© Мария Мирчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??