на Горна-та земя (2 част)
Всичко може да се случи -
всичко туй си е живот:
заек да преспи със куче
под Оряховския свод.
Дистопия не отрече
че е мъж, а не жена;
рейнтингът му бе обречен –
рухна в миг като стена.
С нотка мъничко трагична
някой мачо си призна,
че ужахвал е на лична
този мъж-полужена.
Оги в близката горичка
беше хвърлил хубав зар
и от някаква сърничка
бе извикан – на пожар.
Но певецът, който този
свят призна, докрая бе
Кавалер на всички рози
под откритото небе.
Бог отрежда - без въпроси -
и за Донко жребий лек:
куфарчета дамски носи
през изгарящия пек.
Казано на прима виста,
без да го печем на шиш:
не една усмивката чиста
той получи за бакшиш...
В най-сюблимните моменти
със хармониката сбра
Краси рой аплодисменти
на момци и женоря.
И с талантите си Тенев,
шурнали като река...
доста палави сирени
в стаята си приласка...
Галка 999 -
чудна фея сред цветя -
не от вчера и одеве
е на прицел просто тя.
Не е никак изненада
че осъмна изведнъж
стаята й под обсада,
но не хлътна вътре мъж...
Бе понякога на бис и
в Горна талисманът наш:
с опит Ралито сдоби се
в танците и с доста стаж.
Не е за успехи рано -
вече твърдо заявих:
щом на татково коляно
Рали рецитира стих.
Велчева отпи на литър
глътки радост още тук,
пък макар и със Димитър
верен паж, но и съпруг.
Като всяка светска дама
с вкус и маниер добри,
този свят – роден за двама –
Лили топло озари.
И след призив: Дами канят,
от девичи интерес
Зап принуден бе да брани
родословната си чест.
Но запомни той от мене
мотото, че - щеш, не щеш -
всеки грях тук победен е,
ако му се отдадеш.
Дорето унесен гледах
като сбъдната мечта,
как победа след победа
жъне сред мъжете тя.
Пробвах трик, аз не от вчера...
да я доближа поне:
с нея ръст току ще меря,
ако съм на колене.
Беше хитът на сезона
къдрокосият Кадир:
нежност с не една кокона
разпиля той най-подир.
Ала мигом той се стресна,
бузите му цвят покри,
щом съпругата чудесна
му призвънка призори.
Беше хъб край Адивейл-че
от изискани мъже:
нито да я стигнеш с мейлче,
ни с женитбено въже.
Шепнах ù слова безбожен,
но тя хукна, ето виж:
рибка златна как ще можеш
за опашка да държиш.
И без мъжкото Осанна,
с красота и интелект
всячески доказа Анна
че е истински Човек.
Всеки пич голем ще помни
как под жадната зора
покрай слънчевата стомни
на очите ù се спря...
Който много тук се пули
или жули скъп коняк,
няма скоро с наш'то Жули
да премрежва поглед благ.
И преди да я целуне,
Димо бързо извиси
поглед като брошка лунна
в шепотните ù коси...
Даже и от километри
беше видно в този свят:
че Силвина 84
си е недостъпен цвят.
Няма място за въпроси,
всеки тук е шах и мат,
че в сърцето си ще носи
чудния ù аромат.
В танц изящен Цветелина
рече, както мисли баш:
с дваж по-сладки от малина
устни, че: Светът е наш.
Той бе райската градина,
но без Траум стана ад:
щом тя тръшна сянка синя
и не върна взор назад.
И понеже ни обича,
в път, сред път и кръстопът,
Дочето душица птича
ни постла за кой ли път.
А пък щерка ù чудесна
(със поетско потекло)
тук на сцената проблесна
като също НЛО.
Местна талантлива група,
дето слушахме в захлас
и поглеждахме под лупа,
кръстила бе Тюркоаз.
Мариола стих поднесе,
после скокна. Ето нà:
как танцьор и поетеса
в нея свикаха война.
Бях и аз под небесата
на смеха ви. Ядох, пих.
И затуй сега в отплата
ви поднасям този стих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
