evgeniagenka (Генка Богданова)
422 815
25.04.2011 г., 11:45 ч.

На гости 

  Поезия » За деца
652 0 11

Баба Костенурка, с писаната хурка,

тръгна пак на гости по Велики пости.

 Крачи тя по друма и на глас си дума:

-Дружката ме чака долу, във дренака.

Той пък се намира, чак отвъд баира.

Много е далече. Слънцето напече,

ала не обичам като кон да тичам!

Дружката ми драга няма да избяга...

Крачи леко-леко в бялата пътека.

Стигна до поточе. Как да го прескочи?

Обикаля доста да открие моста.

Пътя пак намира…- Ето го баира!-

 Охна тя дълбоко: - Леле, че високо!

 Но ще го премина,  после ще почина.

Качва се, не спира, с хурка се подпира.

Дълго се катери, но върха намери.

Седна да почива тя под круша дива –

потна, отмаляла и с душа заспала.

Дремна три недели, пет месеца цели...

Като се събуди, чудом тя се чуди:

"Пролет отлетяла, круша  прецъфтяла,

няма китки бели, плодовете – зрели?!"

Вдигна Костенурка писаната хурка

крушки да си друсне, сладко да си хрусне.

В кърпа круши върза, после пак забърза

и със потна риза, от баира слиза.

Крачи и проклина пустата пъртина – 

ту я камък спъне, ту я бодне с тръни!

„Ах, беда голяма, пътят край ли няма?

Май се позабавих? Дружката оставих

 сам-сама да чака долу във трънака.

Много време мина, гозбата изстина.

Чух от кака Сврака, свършил козунака!

Хвърли Костенурка и торба, и хурка,

шапката си върза, най-накрай забърза.

Тича дни, недели, три месеца цели.

Отиде на гости по Коледни пости.

Смеят й  се всички: веселите птички,

полските гадинки, горски животинки:

-Костенурке славна, като  тебе бавна,

тромава в краката - няма по земята!

 



 

 

 

© Генка Богданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??