На гости в родното село на моите родители
Цветни градинки и дъх на мушкато.
Къщи кирпичени, прашен площад.
Черни женици по пътя се клатят -
в селската кръчма отиват за хляб.
Празно училище, счупени пейки...
Рейсът пристига на ден по веднъж.
Плачат по портите черни жалейки.
Няма в полята ни жито, ни ръж.
Пусти огнища - деца не се раждат.
Всички превзеха големия град.
Бързо забравиха нивите, хляба,
пътя към прашния селски площад.
Старците в кръчмата дремят лениво,
клюки обсъждат над вестника стар.
Селото още е будно и живо.
Бие сърцето му. Но докога?!
Къщи кирпичени, прашен площад.
Черни женици по пътя се клатят -
в селската кръчма отиват за хляб.
Празно училище, счупени пейки...
Рейсът пристига на ден по веднъж.
Плачат по портите черни жалейки.
Няма в полята ни жито, ни ръж.
Пусти огнища - деца не се раждат.
Всички превзеха големия град.
Бързо забравиха нивите, хляба,
пътя към прашния селски площад.
Старците в кръчмата дремят лениво,
клюки обсъждат над вестника стар.
Селото още е будно и живо.
Бие сърцето му. Но докога?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Вангелова Всички права запазени
