2 feb 2007, 0:33

На гости в родното село на моите родители

  Poesía
1.6K 0 5
Цветни градинки и дъх на мушкато.
Къщи кирпичени, прашен площад.
Черни женици по пътя се клатят -
в селската кръчма отиват за хляб.

Празно училище, счупени пейки...
Рейсът пристига на ден по веднъж.
Плачат по портите черни жалейки.
Няма в полята ни жито, ни ръж.

Пусти огнища - деца не се раждат.
Всички превзеха големия град.
Бързо забравиха нивите, хляба,
пътя към прашния селски площад.

Старците в кръчмата дремят лениво,
клюки обсъждат над вестника стар.
Селото още е будно и живо.
Бие сърцето му. Но докога?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...