Nelsan (Нели Вангелова) Nelsan (Нели Вангелова)
9 259
Feb 2, 2007, 12:33 AM

На гости в родното село на моите родители

  Poetry
1.6K 0 5
Цветни градинки и дъх на мушкато.
Къщи кирпичени, прашен площад.
Черни женици по пътя се клатят -
в селската кръчма отиват за хляб.

Празно училище, счупени пейки...
Рейсът пристига на ден по веднъж.
Плачат по портите черни жалейки.
Няма в полята ни жито, ни ръж.

Пусти огнища - деца не се раждат.
Всички превзеха големия град.
Бързо забравиха нивите, хляба,
пътя към прашния селски площад.

Старците в кръчмата дремят лениво,
клюки обсъждат над вестника стар.
Селото още е будно и живо.
Бие сърцето му. Но докога?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0