На градския балкон
Пред красотата коленича –
пред хризантемите бели
на моя балкон,
пред трепналия лист,
обагрен в охра,
стаил шепота на птица,
под него приютила се…
Вдигам поглед,
а Родопа планина грабва го,
уж на шега,
със сто гайди, с ручила,
с тежко вино и стада,
звънък смях на чанове –
сякаш припнали деца…
Пред красотата коленича.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
