9.02.2018 г., 8:35 ч.

На гроба ми 

  Поезия
418 0 2

Тук почивам аз, измиха ми косите дъждовете,
а костите ми бели... ги разпиляха ветровете.
Под камъка, на хладна сянка  спя.
Главата ми е там, където слагате цветя.

 

Свещта, която днес гори, ми дава топлина.
мъртвешките ми длани топли тя в студа.
Сърцето ми кораво, понечи тя да сгрее.
Оставих я така да продължи да тлее.

 

Пръстта отгоре ми е зимният юрган, 
зарит съм в нея - мъртвешкият саван.
Кандилница с тамян - усещам я с носа си.
Изгнил и влажен полъх се носи там в тъмата.

 

С далечен екот чувам клепалото на попа,
дойде и моят ред над мене да потропа.
Студен е огънят и стапя се жарта,
свеща догаря в сумрака на смъртта.

© Joakim from the grave Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??