На гроба ми
Тук почивам аз, измиха ми косите дъждовете,
а костите ми бели... ги разпиляха ветровете.
Под камъка, на хладна сянка спя.
Главата ми е там, където слагате цветя.
Свещта, която днес гори, ми дава топлина.
мъртвешките ми длани топли тя в студа.
Сърцето ми кораво, понечи тя да сгрее.
Оставих я така да продължи да тлее.
Пръстта отгоре ми е зимният юрган,
зарит съм в нея - мъртвешкият саван.
Кандилница с тамян - усещам я с носа си.
Изгнил и влажен полъх се носи там в тъмата.
С далечен екот чувам клепалото на попа,
дойде и моят ред над мене да потропа.
Студен е огънят и стапя се жарта,
свеща догаря в сумрака на смъртта.
© Joakim from the grave All rights reserved.
