На гробището
Край всеки град и във село
израстват гробища неспирно.
И не от радост - от тегло
умираме си мирно, мирно...
Множат се "къщи" от бетон
и кръстове стърчат от мрамор.
Тук няма говор, няма стон
и пълна - тишината с траур.
Във всеки гроб лежи съдба
и всеки дал, и взел в живота.
Отнесъл своята тъжба,
намерил е и своята кота.
Добре е да прелееш гроб
и кажеш: Господ е спасител!
Живота е позната дроб
със намаляващ се числител.
И ти разбираш само тук
че всеки наш живот е смъртен.
Накрая лягаме под плуг...
Остава споменът безсмъртен.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Така, Ники: напомняй ни, че сме смъртни - това може да ни направи малко по-добри...
Весели празници! : -
Много интересни разсъждения за гробовете и живота, който те ознаменуват, но в неговата хоризонтална проекция, си дал, Никола!
Всъщност имаш страхотно попадение:
"Животът е позната дроб със намаляващ се числител."
Много ми хареса и ОКОТО на текста:
"Множат се "къщи" от бетон
и кръстове стърчат от мрамор.
Тук няма говор, няма стон,
а пълна - тишина от траур...
И ти разбираш само тук
че всеки наш живот е смъртен.
Накрая лягаме под плуг...
Остава споменът безсмъртен."
Поздравление за написаното и хубава неделя от мен! -
Написал си мъдро и хубаво стихотворение. Реалистично, но тъжно и в душата ми болка навлезе и трудно излиза от там, но редно е по-често да си напомняме, че смъртни сме. Може би друго ни чака, но нека за всичко готовност да имаме.
И все пак Никола, пиши по жизнерадостни творби! Такива повече ти
подхождат!
Поздрав и хубав ден! -
Покъртителен стих! Много силен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Желая Ви Весела Коледа! Поздрави от мен и хубав ден!!!