На гробището
Край всеки град и във село
израстват гробища неспирно.
И не от радост - от тегло
умираме си мирно, мирно...
Множат се "къщи" от бетон
и кръстове стърчат от мрамор.
Тук няма говор, няма стон
и пълна - тишината с траур.
Във всеки гроб лежи съдба
и всеки дал, и взел в живота.
Отнесъл своята тъжба,
намерил е и своята кота.
Добре е да прелееш гроб
и кажеш: Господ е спасител!
Живота е позната дроб
със намаляващ се числител.
И ти разбираш само тук
че всеки наш живот е смъртен.
Накрая лягаме под плуг...
Остава споменът безсмъртен.
© Никола Апостолов All rights reserved.
