Dec 20, 2014, 1:49 AM

На гробището 

  Poetry » Other
433 0 5
Край всеки град и във село
израстват гробища неспирно.
И не от радост - от тегло
умираме си мирно, мирно...
Множат се "къщи" от бетон
и кръстове стърчат от мрамор.
Тук няма говор, няма стон
и пълна - тишината с траур.
Във всеки гроб лежи съдба
и всеки дал, и взел в живота.
Отнесъл своята тъжба,
намерил е и своята кота. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works
: ??:??