15.10.2017 г., 13:49

На гурбет

1.5K 4 0

Нечакано и нечакащо, времето тихо

изтече в канала на нашите желания…

Съдбата пое своята тягостна роля –

прилежно наложи часът за раздяла!

 

Прошепваш ми тихо словата за сбогом,

с нелепа усмивка прикриваш сълзите си!

И тръгвам на някъде, хвърлям цигарата -

безумно самотно е още на гарата!

 

Без време орисани по света да се скитаме

и с радост на други да станем слуги,

оставили дом, скъпи хора, любима

самотни и тъжни да правим пари!

 

Но аз ще се върна един ден, скъпа моя,

бездруго среброто в косите тежи,

Родината – мащеха пак ще приема

и пак ще се върнат щастливите дни!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Григоров Всички права запазени

Берлин, 24.08.2014г.                   Валентин  Григоров

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...