Нечакано и нечакащо, времето тихо

изтече в канала на нашите желания…

Съдбата пое своята тягостна роля –

прилежно наложи часът за раздяла!

Прошепваш ми тихо словата за сбогом,

с нелепа усмивка прикриваш сълзите си!

И тръгвам на някъде, хвърлям цигарата -

безумно самотно е още на гарата!

Без време орисани по света да се скитаме

и “с радост” на други да станем слуги,

оставили дом, скъпи хора, любима

самотни и тъжни да правим пари!

Но аз ще се върна един ден, скъпа моя,

бездруго среброто в косите тежи,

Родината – мащеха пак ще приема

и пак ще се върнат щастливите дни!