На хиляда - една
Тя не е поредната жена,
която лековерно влюбва се отново.
Такава на хиляда е една,
отворила сърцето си за пролет!
Тя не обещава никому криле.
Мислѝ, преди да полетиш със нея!
С един замах достига върхове
и сякаш на шега небетата превзема.
Тя стигнала би даже до безкрая,
за да открие любовта отвъд…
За нея временни любови няма…
Живот без обич равна е на смърт!
Ако не можеш да летиш, не тръгвай!
Изневеряват крилата понякога…
Тя може и без теб, не се залъгвай,
в нощите студени и разплакани.
Но намериш ли място в душата и,
настанѝ се тихичко, на пръсти.
Тя мечтае за гнездо, като птиците,
по две след полет в него да се връщат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
Писах го на моя съпруг на шега. 
