Шопче (Шопландия Софийска)
220 485
15.07.2008 г., 16:30 ч.

На име... 

  Поезия
582 0 7
Приех те във мен
като нещо нормално -
създадох ти дом
и то постоянен,
помолих учтиво -
"Не излизай от там"
А ти как постъпи?
Каза - "Ще ям!"
Усмихнах се нежно -
"Я гладно си стой,
при мене е пусто,
няма герои!"
Излезе лъжа -
само след дни,
погледнах в дома -
змия там си спи!
"Какво пък, наял се
(да каже с какво?!)
дори наедряло
милото то..."
Мило, не мило, няма и месец
откак настани се и
стана си тесничко.
Взеха да бягат.
Смеха, Обичта
със скорост светлинна,
след тях радостта...
Мъдростта днес заварих -
багаж да си стяга!
Направо се шашнах -
"Бе кво тука стана?"
С ужас погледнах
в очите на Змея -
бившето червейче,
на име Съмнение.

© Шопландия Софийска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??