13.11.2014 г., 18:03

На инат

1.5K 0 4

Уплашено сърцето разтуптя се,

не искаше любов да го погуби.

Задъхано поспря и овладя се,

на инат поиска само да разлюби.

 

Опита се да продължи напред,

да забрави спомени, копнежи,

даде всеки ден пред себе си обет

да не допусне пеперудени летежи.

 

А Любовта не му остана длъжна

и пролука си намери пак към него,

нашепна му без срам, че е по-важно

да отстъпи пред голямото си его.

 

Разтворила обятията му горещи,

като фонтан започна да се лее

и на инат реши да му покаже

ситуацията кой единствено владее.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички за хубавите думи! Пожелавам ви хубава и творческа вечер!
  • Поздрав и от мен, Христина!Истинската любов винаги достига целта си. Стихотворението ти е много оригинално и те поздравявам за него!
    Желая ти лека вечер!
  • Това е истината!
    Човек не може да заповядва на сърцето си
    кого да обича!
  • Много хубаво разсъждение поднасяш, Христина! Сърцето не може да се опре на истинската любов. То е като крепост, която тя рано или късно завладява. Всичко отстъпва пред любовта - разум, логика, интуиция. И единствено любовта ни прави щастливи, но най-много от всички видове любов - Божията!

    Поздравление за стиха!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...