Nov 13, 2014, 6:03 PM

На инат

  Poetry » Love
1.5K 0 4

Уплашено сърцето разтуптя се,

не искаше любов да го погуби.

Задъхано поспря и овладя се,

на инат поиска само да разлюби.

 

Опита се да продължи напред,

да забрави спомени, копнежи,

даде всеки ден пред себе си обет

да не допусне пеперудени летежи.

 

А Любовта не му остана длъжна

и пролука си намери пак към него,

нашепна му без срам, че е по-важно

да отстъпи пред голямото си его.

 

Разтворила обятията му горещи,

като фонтан започна да се лее

и на инат реши да му покаже

ситуацията кой единствено владее.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички за хубавите думи! Пожелавам ви хубава и творческа вечер!
  • Поздрав и от мен, Христина!Истинската любов винаги достига целта си. Стихотворението ти е много оригинално и те поздравявам за него!
    Желая ти лека вечер!
  • Това е истината!
    Човек не може да заповядва на сърцето си
    кого да обича!
  • Много хубаво разсъждение поднасяш, Христина! Сърцето не може да се опре на истинската любов. То е като крепост, която тя рано или късно завладява. Всичко отстъпва пред любовта - разум, логика, интуиция. И единствено любовта ни прави щастливи, но най-много от всички видове любов - Божията!

    Поздравление за стиха!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...