На изгрев
Грeхът умира в слънчев лъч.
На изгрев събирам косите си
(да скрия от слънцето грешките).
На изгрев затварям нощта във очите си,
звездите прибирам в шепите...
Тръгвам - прибрала луната във пазвата,
че слънцето само такава ме знае -
с прибрани коси, тихо пристъпяща,
не снощна, прилична на уличница...
Тръгвам - нощта скрила в очите си,
в косите събрала среднощни стенания,
с полепнали късчета грях по гърдите си...
Тръгвам си...
А след залеза -
с коси разпуснати ще се върна!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вени Николова Всички права запазени
