На изгрев
Грeхът умира в слънчев лъч.
На изгрев събирам косите си
(да скрия от слънцето грешките).
На изгрев затварям нощта във очите си,
звездите прибирам в шепите...
Тръгвам - прибрала луната във пазвата,
че слънцето само такава ме знае -
с прибрани коси, тихо пристъпяща,
не снощна, прилична на уличница...
Тръгвам - нощта скрила в очите си,
в косите събрала среднощни стенания,
с полепнали късчета грях по гърдите си...
Тръгвам си...
А след залеза -
с коси разпуснати ще се върна!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вени Николова Все права защищены
