prashinka (Вени Николова) prashinka (Вени Николова)
28
22 may 2007, 15:46

На изгрев

  Poesía
1.1K 0 4

Грeхът умира в слънчев лъч.

На изгрев събирам косите си

(да скрия от слънцето грешките).

На изгрев затварям нощта във очите си,

звездите прибирам в шепите...

Тръгвам - прибрала луната във пазвата,

че слънцето само такава ме знае -

с прибрани коси, тихо пристъпяща,

не снощна, прилична на уличница...

Тръгвам - нощта скрила в очите си,

в косите събрала среднощни стенания,

с полепнали късчета грях по гърдите си...

Тръгвам си...

А след залеза -

с коси разпуснати ще се върна!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вени Николова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0