prashinka (Вени Николова) prashinka (Вени Николова)
28
22 may 2007, 15:46

На изгрев

  Poesía
1.1K 0 4

Грeхът умира в слънчев лъч.

На изгрев събирам косите си

(да скрия от слънцето грешките).

На изгрев затварям нощта във очите си,

звездите прибирам в шепите...

Тръгвам - прибрала луната във пазвата,

че слънцето само такава ме знае -

с прибрани коси, тихо пристъпяща,

не снощна, прилична на уличница...

Тръгвам - нощта скрила в очите си,

в косите събрала среднощни стенания,

с полепнали късчета грях по гърдите си...

Тръгвам си...

А след залеза -

с коси разпуснати ще се върна!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вени Николова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0