На изгрев

22 may 2007, 15:46

Poesía

889 0 4

Грeхът умира в слънчев лъч.

На изгрев събирам косите си

(да скрия от слънцето грешките).

На изгрев затварям нощта във очите си,

звездите прибирам в шепите...

Тръгвам - прибрала луната във пазвата,

че слънцето само такава ме знае -

с прибрани коси, тихо пристъпяща,

не снощна, прилична на уличница...

Тръгвам - нощта скрила в очите си,

в косите събрала среднощни стенания,

с полепнали късчета грях по гърдите си...

Тръгвам си...

А след залеза -

с коси разпуснати ще се върна!!!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.