На изгубената любов...

Помниш ли?...

Ти помниш ли онази пейка,
дървото тъжно и Дунава красив?
Ти помниш ли, че бяхме двама
и гледахме красивите звезди?

Ти помниш ли, когато бяхме с тебе
и се смяхме до зори,
помниш ли, че гледах в твоите очи?


Ти помниш ли онзи парк,
където тичахме и смяхме се
със тебе двама?


Помниш ли мечтите светли,
тогава бяха достижими,
а светът бе толкова красив!


Ти помниш ли кажи ми,
как дъждът танцуваше и
смееше се с нас,
как, когато ме целуна сякаш
времето замря!