19.10.2007 г., 10:31

На изпроводяк

1.5K 0 13
 

До сега не писах, не исках да започвам,

но времето напредва и не търпи отсрочка.

Думите сами напират във главата,

от близката раздяла е свита и душата.

Ето, че настъпи коварния момент

да се разделиш и не само със мен.

Не искахме да мислим, но ето, тръгваш вече.

Отиваш, заминаваш някъде далече.

При други, чужди хора, във чуждата държава,

но зная, че сърцето тук при нас остава.

Аз съм убедена, макар и разделени,

аз щете подкрепям, а ти ще бъдеш с мене.

Такива като нас самички се намират,

за верното приятелство пред нищо не се спират.

Дълго време мислих с какво да те даря,

за да имаш спомен за изпроводяк,

ето мойто стихче и моето сърце,

полагам с много обич в твоите ръце.

Приятелко любима, вземи и ги пази,

че друг такъв подарък не ще ти подари.

В трудните моменти  да не ме забравиш,

желая ти със всички несгоди да се справиш.

Запомни, че много, много те обичам

и истинска приятелка със обич те наричам,

очаквам да се върнеш от гурбет голям,

цял куфар със валута да донесеш от там.

Ела си жива, здрава и да си щастлива.

Все да си усмихната и още по-красива!!!!!!

Моята целувка ти давам за късмет

и нека да се върнеш със голям успех!






Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благодаря на всички!
  • Много мило стихотворение, друго нямам думи да ти кажа, защото аз често изпращам майка ми и брат ми, който за мое нещастие избраха чужбина за място на оцеляване. Преди години не го преживявах много тежко, но годините се натрупаха и вече стана непоносимо. Благодаря, че каза нещата така красиво, аз не бих могла. Просто ми омръзна всяка година да се разделяме.
  • Пия за такива приятелства! Браво, Нели!
  • Ти ще я радваш и ще си й опора,независимо,че сега е тъжна и й е трудно
  • Просълзи ме!Много ме трогна твоето посвещение!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...