19 окт. 2007 г., 10:31

На изпроводяк

1.6K 0 13
 

До сега не писах, не исках да започвам,

но времето напредва и не търпи отсрочка.

Думите сами напират във главата,

от близката раздяла е свита и душата.

Ето, че настъпи коварния момент

да се разделиш и не само със мен.

Не искахме да мислим, но ето, тръгваш вече.

Отиваш, заминаваш някъде далече.

При други, чужди хора, във чуждата държава,

но зная, че сърцето тук при нас остава.

Аз съм убедена, макар и разделени,

аз щете подкрепям, а ти ще бъдеш с мене.

Такива като нас самички се намират,

за верното приятелство пред нищо не се спират.

Дълго време мислих с какво да те даря,

за да имаш спомен за изпроводяк,

ето мойто стихче и моето сърце,

полагам с много обич в твоите ръце.

Приятелко любима, вземи и ги пази,

че друг такъв подарък не ще ти подари.

В трудните моменти  да не ме забравиш,

желая ти със всички несгоди да се справиш.

Запомни, че много, много те обичам

и истинска приятелка със обич те наричам,

очаквам да се върнеш от гурбет голям,

цял куфар със валута да донесеш от там.

Ела си жива, здрава и да си щастлива.

Все да си усмихната и още по-красива!!!!!!

Моята целувка ти давам за късмет

и нека да се върнеш със голям успех!






Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • благодаря на всички!
  • Много мило стихотворение, друго нямам думи да ти кажа, защото аз често изпращам майка ми и брат ми, който за мое нещастие избраха чужбина за място на оцеляване. Преди години не го преживявах много тежко, но годините се натрупаха и вече стана непоносимо. Благодаря, че каза нещата така красиво, аз не бих могла. Просто ми омръзна всяка година да се разделяме.
  • Пия за такива приятелства! Браво, Нели!
  • Ти ще я радваш и ще си й опора,независимо,че сега е тъжна и й е трудно
  • Просълзи ме!Много ме трогна твоето посвещение!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...