На изток

3.01.2009 г., 13:20 ч.

Поезия

861 0 3

Аз вървя... и не знам нито защо, нито къде.

От праг до праг. От изход до изход.

Може би кървя? (но без рана е кое дете?)

Аз вървя... и гледам все на изток...

Аз вървя... без подбуди, без посоки.

Крача в друми от непознат произход.

Пред мен грее любовта светлоока...

Аз вървя... и гледам все на изток...

Аз умирам - потъвам в древната почва,

в морето - всякога неизменно бяло и чисто,

в което слънцето стапя се в точка.

Аз вървя... безплътен... към вечния изток...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

iwety (Иванина Янакиева)

2009-04-07T23:02:37+03:00

Просто се разчувствах. Явно си невероятен човек, защото страшно много ми харесват твоите творби. Просто са истински и страшно добри, биха накара ли всеки да се замисли. Много съм възхитена и те поздравявам !
miri_miri (Мария Табакова)

2009-01-03T15:58:08+02:00

Дълбоко достигаш в сърцата с тези свои откровения .... много ми става мъчно , като ги чета , защото са страшно истински ! Искрени поздравления !
дкф99 (Диди Ф)

2009-01-03T15:39:19+02:00

Когато стигнеш до своето слънце опитай се да стоплиш душата си, така няма да се удвиш в океана на световната безчувственост.