Jan 3, 2009, 1:20 PM

На изток

  Poetry
1K 0 3
 

 

Аз вървя... и не знам нито защо, нито къде.

От праг до праг. От изход до изход.

Може би кървя? (но без рана е кое дете?)

Аз вървя... и гледам все на изток...

 

Аз вървя... без подбуди, без посоки.

Крача в друми от непознат произход.

Пред мен грее любовта светлоока...

Аз вървя... и гледам все на изток...

 

Аз умирам - потъвам в древната почва,

в морето - всякога неизменно бяло и чисто,

в което слънцето стапя се в точка.

Аз вървя... безплътен... към вечния изток...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариян All rights reserved.

Comments

Comments

  • Просто се разчувствах. Явно си невероятен човек, защото страшно много ми харесват твоите творби. Просто са истински и страшно добри, биха накара ли всеки да се замисли. Много съм възхитена и те поздравявам !
  • Дълбоко достигаш в сърцата с тези свои откровения .... много ми става мъчно , като ги чета , защото са страшно истински ! Искрени поздравления !
  • Когато стигнеш до своето слънце опитай се да стоплиш душата си, така няма да се удвиш в океана на световната безчувственост.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...