Аз вървя... и не знам нито защо, нито къде.
От праг до праг. От изход до изход.
Може би кървя? (но без рана е кое дете?)
Аз вървя... и гледам все на изток...
Аз вървя... без подбуди, без посоки.
Крача в друми от непознат произход.
Пред мен грее любовта светлоока...
Аз вървя... и гледам все на изток...
Аз умирам - потъвам в древната почва,
в морето - всякога неизменно бяло и чисто,
в което слънцето стапя се в точка.
Аз вървя... безплътен... към вечния изток...