3 ene 2009, 13:20

На изток

  Poesía
1K 0 3
 

 

Аз вървя... и не знам нито защо, нито къде.

От праг до праг. От изход до изход.

Може би кървя? (но без рана е кое дете?)

Аз вървя... и гледам все на изток...

 

Аз вървя... без подбуди, без посоки.

Крача в друми от непознат произход.

Пред мен грее любовта светлоока...

Аз вървя... и гледам все на изток...

 

Аз умирам - потъвам в древната почва,

в морето - всякога неизменно бяло и чисто,

в което слънцето стапя се в точка.

Аз вървя... безплътен... към вечния изток...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Просто се разчувствах. Явно си невероятен човек, защото страшно много ми харесват твоите творби. Просто са истински и страшно добри, биха накара ли всеки да се замисли. Много съм възхитена и те поздравявам !
  • Дълбоко достигаш в сърцата с тези свои откровения .... много ми става мъчно , като ги чета , защото са страшно истински ! Искрени поздравления !
  • Когато стигнеш до своето слънце опитай се да стоплиш душата си, така няма да се удвиш в океана на световната безчувственост.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...