3 ene 2009, 13:20

На изток

  Poesía
1K 0 3
 

 

Аз вървя... и не знам нито защо, нито къде.

От праг до праг. От изход до изход.

Може би кървя? (но без рана е кое дете?)

Аз вървя... и гледам все на изток...

 

Аз вървя... без подбуди, без посоки.

Крача в друми от непознат произход.

Пред мен грее любовта светлоока...

Аз вървя... и гледам все на изток...

 

Аз умирам - потъвам в древната почва,

в морето - всякога неизменно бяло и чисто,

в което слънцето стапя се в точка.

Аз вървя... безплътен... към вечния изток...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Просто се разчувствах. Явно си невероятен човек, защото страшно много ми харесват твоите творби. Просто са истински и страшно добри, биха накара ли всеки да се замисли. Много съм възхитена и те поздравявам !
  • Дълбоко достигаш в сърцата с тези свои откровения .... много ми става мъчно , като ги чета , защото са страшно истински ! Искрени поздравления !
  • Когато стигнеш до своето слънце опитай се да стоплиш душата си, така няма да се удвиш в океана на световната безчувственост.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...