6.11.2009 г., 16:12

На жената с най-топлото сърце - моята баба...

30.3K 0 6

Душата ù - душа на бяла птица,

очите ù - очи са на дете,

ръцете ù - ръцете на светица,

а в ней тупти най-топлото сърце.

 

Тя в туй сърце нас всички ни побира.

От него блика нежна топлина.

Тя учи ни, помага ни, разбира.

Жената с главно „Ж” - това е тя!

 

Семейството ни тя в едно скрепява,

до нас е и във радост, и в тъга,

сърцата ни със обич озарява,

душите ни окъпва в светлина.

 

Бъди щастлива, моя бяла птицо!

Лети на воля, разпери криле,

а ний във себе си ще пазим по частица

от твоето, най-топлото, сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Николаева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за хубавите думи! За мен баба ми е най-прекрасният човек на света и най-добрият ми приятел.
  • Много е хубаво! Поздравления! Бравооо!
  • Милите ни баби!
    Малко в страни остават, а когато вече ги няма, разбираме какво сме имали!
    Поздрав за стиха!
  • Трогна ме този стих,макар и да ми прозвуча малко наивно.Поздравявам те за това посвещение,мисля че всеки носи в себе си топлото чувство към своята баба,а малко са стиховете,посветени на милите ни добри баби.Пожелеавам ти един ден и ти да бъдеш обичната баба и да четеш посветените на теб стихове.Поздрав.
  • Сигурно е невероятна Жена...и има невероятна внучка!
    Поздрав за красивия стих!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...