taniora (Таня Николаева) taniora (Таня Николаева)
7
Nov 6, 2009, 4:12 PM

На жената с най-топлото сърце - моята баба...

  Poetry » Other
30.3K 0 6

Душата ù - душа на бяла птица,

очите ù - очи са на дете,

ръцете ù - ръцете на светица,

а в ней тупти най-топлото сърце.

 

Тя в туй сърце нас всички ни побира.

От него блика нежна топлина.

Тя учи ни, помага ни, разбира.

Жената с главно „Ж” - това е тя!

 

Семейството ни тя в едно скрепява,

до нас е и във радост, и в тъга,

сърцата ни със обич озарява,

душите ни окъпва в светлина.

 

Бъди щастлива, моя бяла птицо!

Лети на воля, разпери криле,

а ний във себе си ще пазим по частица

от твоето, най-топлото, сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Николаева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • taniora (Таня Николаева)
    taniora (Таня Николаева)
    Благодаря ви за хубавите думи! За мен баба ми е най-прекрасният човек на света и най-добрият ми приятел.
  • Optimistichno (Христина Маджарова)
    Optimistichno (Христина Маджарова)
    Много е хубаво! Поздравления! Бравооо!
  • VesiP (Веселка Пенова)
    VesiP (Веселка Пенова)
    Милите ни баби!
    Малко в страни остават, а когато вече ги няма, разбираме какво сме имали!
    Поздрав за стиха!
  • miralub (Мирелла Кривчева)
    miralub (Мирелла Кривчева)
    Трогна ме този стих,макар и да ми прозвуча малко наивно.Поздравявам те за това посвещение,мисля че всеки носи в себе си топлото чувство към своята баба,а малко са стиховете,посветени на милите ни добри баби.Пожелеавам ти един ден и ти да бъдеш обичната баба и да четеш посветените на теб стихове.Поздрав.
  • Free_vava (Борислава Илиева Зашева)
    Free_vava (Борислава Илиева Зашева)
    Сигурно е невероятна Жена...и има невероятна внучка!
    Поздрав за красивия стих!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0