На жената с подпис "единствена"
Чак когато си тръгна, си спомних
колко нежно целувах очите ù;
как до дъно в душата ù рових,
а на нея прошепвах: "Не питай".
Чак когато си тръгна, сърцето ми
осъзна, че е гледало слънцето.
Днес ги няма съдбите ни сплетени.
Сам сред спомени тихичко мръзна.
Чак когато си тръгна, усетих
как без нея светът ми е прашен.
Тя и в мъката ясно ми светеше,
и ме молеше да ù разкажа
за онези игриви отблясъци
от продрани утехи, разкъсани.
Тя си тръгна и плаващи пясъци
ме поглъщат до страшно безсъние.
Тя си тръгна, приятелю. Няма я.
Само демони нощем залъгват ме.
Ще помоля по залез забравата
да изтрие последното тръгване
на жената със подпис "единствена".
Нека нямам очи за различните.
Тя за мен бе и смелост, и истина
и последното мое
Обичам те.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
