imperfect (Яна)
274 2097
25.11.2014 г., 16:44 ч.

На жената с подпис "единствена" 

  Поезия » Любовна
906 3 10

 

 

 

Чак когато си тръгна, си спомних
колко нежно целувах очите ù;
как до дъно в душата ù рових,
а на нея прошепвах: "Не питай".

Чак когато си тръгна, сърцето ми
осъзна, че е гледало слънцето.
Днес ги няма съдбите ни сплетени.
Сам сред спомени тихичко мръзна.

Чак когато си тръгна, усетих
как без нея светът ми е прашен.
Тя и в мъката ясно ми светеше,
и ме молеше да ù разкажа

за онези игриви отблясъци
от продрани утехи, разкъсани.
Тя си тръгна и плаващи пясъци
ме поглъщат до страшно безсъние.

Тя си тръгна, приятелю. Няма я.
Само демони нощем залъгват ме.
Ще помоля по залез забравата
да изтрие последното тръгване

на жената със подпис "единствена".
Нека нямам очи за различните.
Тя за мен бе и смелост, и истина
и последното мое

Обичам те.

© Яна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прегръщам ви, момичета!
  • Три пъти: Браво, Яна!
  • Гениално!
  • Благодаря.
  • Много ми хареса! Поздравления!
  • Много прочувствен стих с фино дозирана сантименталност!
    Поздрав!
  • !!!
  • Много хубаво стихотворение, написано с висока техника!

    Поздрав!
  • Никога не бих си тръгнала от човек, който пише така всеотдайно и топло, и то за мен!
    Колкото до самата творба- впечатли ме речникът ти, оригиналните рими, силата на изказа, ритмиката и най-вече онова носталгично и искрено чувство, което не просто докосва, а пробожда читателя и го кара да бъде съпричастен с болката на лирическия герой.
    Аплодисменти и от мен!
  • Аплодисменти!
Предложения
: ??:??