На жътва
Дошъл съм пак за жътвата на село.
Пшеницата си аз да прибера.
Пак жар се сипе горе от небето
и лятото ни кожите дере!
Не можеш ти навън да се покажеш,
докато слънцето не се смили.
И никой пред стихията не важи,
като свещичка тя ще те стопи!
Изсипва се безмилостна жарава...
(Разпален огън в синьото небе...)
Гори земята! Вятър не повява!
И жизнените сокове гребе.
Днес няма сърпове и паламарки.
Днес жътвата не става на ръка.
Днес плащаме във долари и марки
и лесното ни идва на крака!
Но помня аз и едно друго време,
когато се заливах в детски смях,
когато с рало нивите оряхме
и нямахме от слънчев удар, страх!
Тогава във далечните години,
и аз Невръстния съм жънал с сърп...
През онзи ад, на жътвата съм минал,
но спомена за него ми е скъп!
Изгубените Близки аз споминам,
в живота си аз днеска съм без тях!
За мене онзи минал свят се срина,
но аз да го забравя, не успях...
Сега с комбайни жътвата се жъне.
Наоколо са други времена!
Но трябва и сега да се напънеш,
за жътвата да сееш семена!
2000г. Драгойново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
