Поканила ме беше на кафе
съседката. Предчувствам – бе ми бясна.
Дали ме чака аутодафе
за стиховете ми, пределно ясни?
Открехвам скърцащата ù врата
със мисъл да го пийнем ритуално.
Преметнала бе белите крака
за срещата ни, като за прощално.
За щастие или пък за беда,
направила го с дупка по средата
а сламката, превърната в греда,
бе вече обиколила мах'лата. ...