НА КАЛИНА И ВИНЕТА
НА КАЛИНА И ВИНЕТА
Ко й туй вашту умну селу?!
Шашнахти ма двети:
въря из къщи, бърча челу –
мрънкам вашти куплети.
И са хиля като улав.
Гледа ма жината:
- Ко са хилиш кат маруля? –
чуди са горката.
Викам: - Жено, глей тез двети
кви куплети нижат.
нАли искаши пуети
да ти каканижат.
- Тез са, глупчо, пуетеси,
мене мъж ми тряба.
Въх, направу ма отнеси.
Аз да нИ съм баба!
Някой ден ша са изтръскам
в туй вашту Кратунци.
Да я питам аз, зимъска,
кой ша й слага кюнци.
Хич ни сфаща от култура,
нищу, чи й граждАнка.
Мисли сал за йна натура –
манджа, секс и дрямка.
Аз напра`у съм путресен –
пък ни беши проста!...
Мой ли тъй да изпростей?!...
Идвам ви на гости!
Ама и вий ма заразихти –
с вашти убави куплети.
Целия ма пукурихти...
Боже, мойта ку са усети...
15. 6. 2006 г.
Добрич
Стихотворението е посветено на две талантливи поетеси,
пред чиито талант се покланям!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
