2.01.2016 г., 9:44

На карти със Съдбата

414 0 0

Със Съдбата си правехме афтър парти.
Решихме да се обзаложим .. за Тебе.
Избърсах праха от тестето с карти,

преглътнах достойнството и почнахме.

Късметът отново не беше на моя страна.
Тя, мръсницата, раздаваше.
И всички козове бяха нейна ръка.
В характера ù е и винаги побеждаваше.

Бутилка вино отворих, запалих цигара,

не бях с колата .. поглезих се малко.
Наградих се със екс за "провала".
Отново ме цакаше.. Не е ли жалко?!

Долях ù. Отпи, а аз коза ù скрих.
Тя нежно се усмихна и засмя.
"Съдбата не можеш да надхитриш".
Така все губех на карти.. така изгубих и в любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...