Jan 2, 2016, 9:44 AM

На карти със Съдбата

  Poetry
413 0 0

Със Съдбата си правехме афтър парти.
Решихме да се обзаложим .. за Тебе.
Избърсах праха от тестето с карти,

преглътнах достойнството и почнахме.

Късметът отново не беше на моя страна.
Тя, мръсницата, раздаваше.
И всички козове бяха нейна ръка.
В характера ù е и винаги побеждаваше.

Бутилка вино отворих, запалих цигара,

не бях с колата .. поглезих се малко.
Наградих се със екс за "провала".
Отново ме цакаше.. Не е ли жалко?!

Долях ù. Отпи, а аз коза ù скрих.
Тя нежно се усмихна и засмя.
"Съдбата не можеш да надхитриш".
Така все губех на карти.. така изгубих и в любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилия Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...