2 ene 2016, 9:44

На карти със Съдбата

  Poesía
416 0 0

Със Съдбата си правехме афтър парти.
Решихме да се обзаложим .. за Тебе.
Избърсах праха от тестето с карти,

преглътнах достойнството и почнахме.

Късметът отново не беше на моя страна.
Тя, мръсницата, раздаваше.
И всички козове бяха нейна ръка.
В характера ù е и винаги побеждаваше.

Бутилка вино отворих, запалих цигара,

не бях с колата .. поглезих се малко.
Наградих се със екс за "провала".
Отново ме цакаше.. Не е ли жалко?!

Долях ù. Отпи, а аз коза ù скрих.
Тя нежно се усмихна и засмя.
"Съдбата не можеш да надхитриш".
Така все губех на карти.. така изгубих и в любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емилия Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...