29.10.2010 г., 22:15 ч.

На кладата 

  Поезия » Философска
624 0 1

На кладата отиваш ти,

зад тебе са неволи и беди,

зад теб са идеали и мечти,

тук почва полетът Нагоре.

 

 

На кладата е твоята Голгота,

оставяй свойта тленна плът,

отхвърляй тука ти хомота,

тръгни в сияйния си Път.

 

 

На кладата изпитват теб -

Духът, желязната ти Воля,

преходното умира в теб,

безсмъртното, то вечно ще живее.

 

 

На кладата разкрива се Човекът

и ражда се божественото пак,

на кладата освобождава се Душата,

ликуващо сияят Небесата!

© Ангел Филипов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Зловещичко. Но концептуално ми е трудно да не се съглася. Четвъртия стих от първа строфа ми допадна, със сравнението с полет
Предложения
: ??:??