29.10.2010 г., 22:15

На кладата

764 0 1

На кладата отиваш ти,

зад тебе са неволи и беди,

зад теб са идеали и мечти,

тук почва полетът Нагоре.

 

 

На кладата е твоята Голгота,

оставяй свойта тленна плът,

отхвърляй тука ти хомота,

тръгни в сияйния си Път.

 

 

На кладата изпитват теб -

Духът, желязната ти Воля,

преходното умира в теб,

безсмъртното, то вечно ще живее.

 

 

На кладата разкрива се Човекът

и ражда се божественото пак,

на кладата освобождава се Душата,

ликуващо сияят Небесата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Филипов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Зловещичко. Но концептуално ми е трудно да не се съглася. Четвъртия стих от първа строфа ми допадна, със сравнението с полет

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...