29 окт. 2010 г., 22:15

На кладата

766 0 1

На кладата отиваш ти,

зад тебе са неволи и беди,

зад теб са идеали и мечти,

тук почва полетът Нагоре.

 

 

На кладата е твоята Голгота,

оставяй свойта тленна плът,

отхвърляй тука ти хомота,

тръгни в сияйния си Път.

 

 

На кладата изпитват теб -

Духът, желязната ти Воля,

преходното умира в теб,

безсмъртното, то вечно ще живее.

 

 

На кладата разкрива се Човекът

и ражда се божественото пак,

на кладата освобождава се Душата,

ликуващо сияят Небесата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Зловещичко. Но концептуално ми е трудно да не се съглася. Четвъртия стих от първа строфа ми допадна, със сравнението с полет

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...