8.03.2008 г., 8:54

На Клара!

819 0 8
 

Пролет!

Разцъфтели дървета,

ухание,

полет на птици -

вселенско послание -

щастливи зеници!

Пролетен ден,

празник за жени

като мен -

дъщери, майки,

баби, любими -

жени героини...

Непрестанно воювахме,

за да сме живи.

Робувахме, гладувахме,

растяхме саможиви...

Всички имахме

един кумир

и той се наричаше

М И Р!

Днес мирът

е реалност,

извоювана с много

кръв

и лишения,

горчиви сълзи,

ограничения...

Мирът е най-ценния

извоюван дар,

за да растем всички ние

здрави - Божи дар!

Мир - от всички честни хора

ти си желан!

За да те има

много люде платиха

и плащат висока дан!

Нека всички ние

да пазим мира -

най-нежното и крехко цвете!

Хора, непрестанно

Б Д Е Т Е!

Пролет!

Разцъфнали дървета, ухание,

полет на птици -

вселенско послание -

целогодишно щастливи зеници!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления!!!
  • Поздравления!
    Учудих се на посвещението, но след това - дойде си на място ...Съмнявам се, че по-малките знаят нещо за нея! Поздравлявам те, наистина!
  • На всички жени Честит осми март! ; Благодаря ви за вниманието, приятели! В отговор на Таня: Клара Цеткин е жената, по чиято инициатива 8 март се приема за международен ден на жената.
  • Не знам защо, но стихът ти ме натъжи."Хора, непрестанно бдете!"- си написала... Днес се разходих по магазините в Хасково... Почти не чух българска реч... Отвсякъде се чуваше:"Чарала- парала..." Помислих си- затова ли борците ни дадоха свободата и живота си? За да спечелят мюсюлманите мирно и тихо, не с военни действия, а с едно основно оръжие, което винаги се е подценявало- раждаемостта. Чак сега ми стана ясно какво е в Косово... С всяка пролет и тук ще вървим натам...
  • Приказен стих!
    Чудесен е поздрава ти!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...