14.11.2015 г., 19:08

На кого да се оплача

457 1 0

На кого да се оплача

 

Не знам сега кому да се оплача,

че хората, към своя край вървят.

Най- глупаво, към Пропастта се влачат.

Защо избрахме пагубния път?!

 

За туй аз писах много пъти,

но никой не откликна за това.

Изглежда хората са много тъпи

и не увира тяхната глава.

 

Най-първо беше грозната Алкайда,

която ни натика в кучи гъз.

Не мога оправдание да найда,

от нея виждам, още ни е бъз!

 

Не знам защо си стискаме очите,

заравяме  под пясъка глави.

И днес, по цял свят,  си броим бедите

И казваме си: "Карай да върви"!

 

Сега е тук "Ислямската държава".

Не може вече никой да я спре.

От храброст ли света ни опустява,

че живи  чакаме да ни дерат!

 

Те тръгнаха Европа да превземат!

Най-скоро ще ни вземат "крепостта".

Огнищата ни скоро ще завземат

и ние ще останем с пръст в уста.

 

Защо ни е таз глупава хуманност,

във този безнадежден свят.

На варварите щом най-ценното остана,

туй хората, кога ще разберат?!

09.09.2015г.Драгойново

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...