На Коледа стават чудеса
„На Коледа стават чудеса”
Коледа е.
Пак съм сам в студената стая.
Зимата отново скова сърцето ми в скреж.
Ама и то едно сърце...
Подритвано и мачкано през годината.
Да се чудиш за какво ти е вече.
Не го ли мачкаха, не го ли подритваха,
не забиваха ли нокти в него...
За нищо не става вече.
Елхата блести, но за кого ли?
Празник е.
Липсваш ми, искам те, но тебе те няма.
На Коледа уж ставали чудеса,
а къде са, че не ги виждам?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тодор Тодоров Всички права запазени
