На Коледа стават чудеса

9 янв. 2010 г., 12:34

Поэзия

1367 0 2

„На Коледа стават чудеса”

Коледа е.

Пак съм сам в студената стая.

Зимата отново скова сърцето ми в скреж.

Ама и то едно сърце...

Подритвано и мачкано през годината.

Да се чудиш за какво ти е вече.

Не го ли мачкаха, не го ли подритваха,

не забиваха ли нокти в него...

За нищо не става вече.

Елхата блести, но за кого ли?

Празник е.

Липсваш ми, искам те, но тебе те няма.

На Коледа уж ставали чудеса,

а къде са, че не ги виждам?!

terry (Тодор Тодоров)

2010-01-12T17:21:53+02:00

Благодаря ти за коментара tanq_mezeva. Стихчето е посветено на мойто прекрасно слънце, с което не можахме да бъдем тази Коледа заедно.
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2010-01-09T12:53:16+02:00

Ще ги видиш, само когато повярваш,но истински!
А стихът е болка!