На крушата
На крушата...
Веднъж на лозе отишлИ Иван и Гина круши да берат.
КАчили се двама на дървото, тя пее,той- мълчи...
Изведнъж със "тряяяяс" и Гининият клон се счупил!
И на земята просната лежи тя със оцъклени очи,
а той, уплашен обикалял, с поглед още по- опулен...
До селото дотичал бързо, да викне доктор от града.
Написал в пощата подробна телеграма с много думи-
как станало, че му е мъчно и кой чете- да разбере!
Гледала чиновничката,смятала и казала:"Големи суми
ще платиш! По- кратко съобщи! Най-важното да побере!"
Иван написал:"Жен па кру, ни ша, ни мъ,са гле ка пу!"
Сега го гледали, невярващи, че знае "чужд език"!
И искали да преведе. Той обяснил:"ЖЕНа ми /не е тук/,
ПАднала от КРУшата. НИ ШАва, НИто МЪрда и без "гък",
оцъклена като добиче болно, САмо ГЛЕда КАто ПУкал..."*
Разказал разтревожен за качествата й неповторими,
Гинините манджи, баници и питки били несравними,
на простора само нейното пране такова бяло греело,
а пък дори славеите млъквали, когато Гина пеела
и освен него, също цяло село с нея се гордеело!
Викал спешно доктора и ще му разкаже тук подробно...
Дано навреме само дойде, че Гина може и да умре....
От случая, освен се вижда,че съпруг грижовен Гошо е.
а и поуката: "За да не изпадате във ситуация подобна-
круши всякакви- в магазина си купете, по- удобно е!!
*Пукал. Нещо ококорено
04.08.22
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Филипова Всички права запазени
