На кръст
Най-нещастна съм,
когато не съм нещастно влюбена.
Сърцето ми - празен хамбар,
малко слама и мишки...
По старите греди със дървояд
на лястовици старите гнезда.
Кога ли беше пролет...?
По ъглите са царствените къщи
на паяците ми - чевръстите.
Студено...
Метрономът на щуреца зимен
зимно времето отмерва.
Тихо...
Под шиника две невестулки
са прегърнали лято.
Ще дойде...
През пробития покрив,
Боже,
виждам звезда.
Благодаря ти...
Най-щастлива съм,
когато съм нещастно влюбена.
Значи съм жива.
Сърцето ми - без покрив хамбар,
над него - безкрая.
вихър, вихър е радостта ми
върху белите облаци.
Има те...
И заселвам в очите си
уютни гнезда,
черни лястовици,
зелена трева...
Пак е цъфнала дивата роза
и в ръцете ми - ябълков цвят.
С топли крачета
две невестулки танцуват
и паяци пак къщи си плетат.
А аз
благодаря
на радостта си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
